Едно стихотворение

Ето едно стихотворение, което да ни свърже. Преживей го като паяжина или като W-LAN. Ако можеш виж насъщното като нещо абстрактно, което се ражда от метронома на гърдите. Ръцете не успяват. Биологията е обречена на […]

Стрела 2

Мисля, че още в утробата се почувствах могъщ. Това се дължи на дистанцията, която ти създаде, липсата на връзка, която сътвори друг тип отношения, не точно майка-дете, а приемно тяло-дух. Тъй както тялото ти даваше […]

На части

Когато цигареният дим ми влиза в ноздрите, забивам поглед в черното ядро на чашата и потъвам. Веднага усещам ръцете, другите, непознатите, ръце без прилагателни, и тяхната нежна агресия агресия ме издърпва от широката парка и […]

на части

Най-сетне страхът се повдига над шосето като изтощена мъгла. Разкрива далечните планини, заоблени като питки, канещи ни да се скрием там, да забравим за пътя, за скоростта, за всички вещества, с които сме променяли хормоните, […]

Обичам

Обичам този, който е поливал плевелите,но недохранил коня си, и също този, чиято недокосната от сън постеля, издишва допира на сложното. Обичам този, който смуче маслоот пръстите си, натопени тайно в сочното,и който като корен […]

Aubade

Това слънце, току-що отлепено от листа с брокатени стикери не ще стане стихотворение, не ще стане повече, ще виси, ще блести. И кръвта ми, току-що събудена от бормашината в ляво, не ще свърши друго освен […]

Заедно

В деня, когато светът щеше да свърши, се събудих много рано. Не беше нужно да поглеждам часовника, а само да се ослушам – нощната тишина притискаше спуснатите щори. Опитах се да заспя отново, но тялото […]