Hybris

Разтяга стегнатата линия,

после стяга челюсти, забива нокти

в мекото творение. И как божествено нехае.

Ябълката във гръдта ми е мухлясала.

Малкото прониква във голямото.

Аз- безсънната, оставена навън,

държа конеца, който ни увива.

Август

Изопва ти вените. Спира водите,

които изтичат от лунната сянка.

Потни са мислите. Трудно издишаш.

А вдишаш ли, вдишваш дъха си обратно.

Няма те в цялото, има те само

в топлото, жадно сърце, във средата.

Няма те в мислите, има те в тялото.