Yo ya supere eso’

шумовете на нощта
липсата на ясни линии

площадите, оставени
сред ехото на залеза
и обещания за утро,
заспали в тишината

среднощните спагети,
с тъжен сос от часове,
изплюти от часовника

диша призраци вратата
и са будни само космите
по телцето на сумрака

край изкуствения блясък
на това стихотворение

Края на жегата

Вятърът във края на септември –

пееща и радостна чистачка –

с кафе в ръка мете разсеяно

пукащите от презрялост кестени.

Праха на летните усещания

ще изкълват привечер

изнервени от жега гарвани.

И някъде към пет следобед,

след работно време, в сенките

ще проблесне есента и този път,

този път със сигурност и ще остане.

Малък принц

Все още виждаш призраци на звездите, от които си дошъл.

Все още съм несигурна дали блестя достатъчно, за да те прегърна.

Все още силно искаш и разтърсваш с огън тялото ми.

Все още в клетките си нося те и как да те родя незная.