23.04

Люлка над страдание.

ало

обади ми се тялото

ало ало ало

а тъкмо мислех си че нямам

ало

в шкафа е на баба ми

където патанджали

домати патладжани

дъхаво и прашно

гъвкаво и спряло

буркан е до буркани

асана до асана

двайсетгодишно тяло

слънце невидяло

невидимо и

ало ало

мислех че ме няма

22.04

Сърп виси над кръста и това не е метафора.

Дада

Току-що съм се била настанила в няколко бързи делящи се клетки , когато мама е била скъсана на изпит по философия. За първи път скъсана на изпит, за първи път нещо, различно от шестица, и в нейния микрокосмос това е било равносилно на травма, която и до днес не е забравена, а и хормоните все пак. Фактът, че всички други студенти на този странен ден също са били скъсани, не е помогнал. Доцентът, който е бил двоен доцент – по философия и по медицина, е поставил теми като: „Диалектика на бедрото“, „Партийност на червата“. На следващото явяване въпросите са били нормални и по конспект. Естествено, аз веднага виждам тук знамение за собствения си живот, знамение и цел, посока напреки неразбирането. Да събера в една приятна единност всичко, което няма връзка помежду си, да хомогенизирам елементи на хаоса. Разбрах и защо мама така държеше да изтръгне от мен мисълта да уча философия още преди да е пуснала корени – искала е да ме предпази от космическия ужас на безсмислеността. Тя пък на свой ред сега разбира, че не е успяла, но това си е съвсем в реда на нещата.

Самотната събота

Исус танцува в твоя телевизор.
Камбани крехки, като теб страхливи.
Примижава залезът под сивите
чаршафи на баира и дали
пропусна нещо в празника, тъгата
в онази светлина, във промеждутъка
между леглото ти и чантата с багаж,
в милувката на пардесюто
на бащата ти,
изтупа малко прах, поплака…
После пак
усещането за напускане.
Възкресението близо,
но сега
Исус танцува в твоя телевизор.
Свещена чалга и камбани, камъни.
Вероятно си пиян или настинал.
Ветровито е и никой друг не влиза
доброволно в паниката,
само студът от планината,
както винаги.
Танцуваш
сам пред телевизора.

София

Знам – живееш от години
между бедрата на дебелата жена,
знам –
градът диша трудно,
но пък лесно мрази.
Но тя поне дава мляко,
мръсницата.
Виж ме,
виж колко е гладно
това отвращение.

Дъждът

буди жена с фъндъци по жилетката

и дикцията на настинала японка,

и с радост от копринения шал, впит в гърлото,

и от генералното объркване.

Жена, която пие от локвите,

сякаш вали оттам.

Април

Дим от комин

се заплита

в цъфналата вишна.

Без глас

Говоренето бе ненужна мастурбация,

но ти поиска втори шанс

и получи точната уста.