Дете

Само е детето, това изветряло
скелетче радост и клони.
В гората, където земята
е мръсна, разплетена прежда
от детски износен пуловер.
Върви от години, провиква се смело.
Малък пазач на надежда.
Последната есен е. И по вретено
навива се шнура на времето.
Гората не свършва, кажи ми
къде са онези три пътя :
игра, яснота, опрощение?
В буркани от страх ги затваря.
Къде ще вървиш по-нататък?
Детето започва да пее.
Небето само се отваря.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: