Дете

Само е детето, това изветряло
скелетче радост и клони.
В гората, където земята
е мръсна, разплетена прежда
от детски износен пуловер.
Върви от години, провиква се смело.
Малък пазач на надежда.
Последната есен е. И по вретено
навива се шнура на времето.
Гората не свършва, кажи ми
къде са онези три пътя :
игра, яснота, опрощение?
В буркани от страх ги затваря.
Къде ще вървиш по-нататък?
Детето започва да пее.
Небето само се отваря.