Пазач на наклона

В гората, където земята
е груба, разплетена прежда
от детски износен пуловер,
вървя от години нагоре,
с пръчка в ръката, както следва
за пазач на наклона.
Пазач на наклона, но вече
последното лято е.
И по вретено
навива се шнура на времето,
въртенето в мене пресмята.
Кажи, сбор на всички премятания,
къде са онези три пътя :
игра, яснота и търпение?
И ако все пак тръгна надолу?