Бяхме заедно и беше
по вертикалното поле,
и беше лесно да блестим
и да тежим дори във вакуум.
Захранвахме се с лошия си вкус,
метаболизмът на недоразуменията
ни караше еднакво да се смиламе
един друг в едно голямо друго.
Изяждахме и сиренето, и капана,
обличахме се в мъркане
(Това все още е любим костюм,
или любима кожа,
или любима самота,
кой както го поеме,
а някой, или няколко
завинаги са татуирани).
Не знам къде се скъса светлото
и кой занесе слънце в тъмното,
но аз си заминавам, мили мои,
светът се крие зад телата ви.
Захвърлям времето ни
през прозореца
и то подскача и се връща,
но вече е белязано с разбиране,
с праха от пода на главата ми
и залезът залива ни
с плътната вълна доволство,
че всичко свършва
без да свърши,
че само капва понеделник
по този свят от цветна захар
и само аз се разтопявам,
и само аз си тръгвам,
за да остана цяла.
Нели Станева 