8

Така ни посреща ноември.
Слънцето често затъва в
кал и безцветни мъгли.
Достигне ли все пак градът ни,
е мръсно и мазно. Годината,
изпрана през август, опъната,
се намачква отново, зацапва се
в тинести, тъмни течения.
Така ни посреща ноември.
С мълчаливо, замайващо вино,
кучи вой от търбуха на парното,
глад за светло, отишло си с птиците,
и подутата вярност на гъбите.
В облата част на осмицата
на вечността, леко надраскан и
като старица озъбен, 
ни посреща ноември. Примлясква.