8

Така ни посреща ноември.
Слънцето често затъва в
кал и безцветни мъгли.
Достигне ли все пак градът ни,
е мръсно и мазно. Годината,
изпрана през август, опъната,
се намачква отново, зацапва се
в тинести, тъмни течения.
Така ни посреща ноември.
С мълчаливо, замайващо вино,
кучи вой от търбуха на парното,
глад за светло, отишло си с птиците,
и подутата вярност на гъбите.
В облата част на осмицата
на вечността, леко надраскан и
като старица озъбен, 
ни посреща ноември. Примлясква.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s