Отскачам в долината на импулсите
с широко разтворени пори,
пропита с течна захар.
Устните кървят,
сенките се бутат в мен,
в нежния парфюм от бира.
Така пънкарски
стъпвам детството си.
В ъглите, под потен дъжд,
балерината изглозгва всичко друго.
Шека от доволство,
забивам я в корема си
и никой няма място под ръцете ми,
защото са антени, но пък
телевизорът е счупен
и падам
падам
във безкрайното завъртане.
Нели Станева 