Полазват ли те гладни настроения,
когато си в гората, глух и ням
(от ралото на болката спасен си,
но кожата ти тънка е останала)?
Забиват ли се сънища в петите ти,
когато се повдигаш – чист и свеж,
когато да си буден се опитваш,
но падаш все по-ниско сред копнежите,
обрасли като плевели градината,
която ти нарекъл си земя,
пораснали от труса на годините,
които изживя, но не разбра?