Hybris

Разтяга стегнатата линия,

после стяга челюсти, забива нокти

в мекото творение. И как божествено нехае.

Ябълката във гръдта ми е мухлясала.

Малкото прониква във голямото.

Аз- безсънната, оставена навън,

държа конеца, който ни увива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s