Amore

Гледам го, прониквайки през кожата,

костите, гръбначния му мозък.

Той е само сфера от възможности.

Ни веднъж подобие на роза,

даже и бодилче…Хипотези

само заплевяват му очите.

Казва ми, че той е от онези,

дето обитават неоткрити

още пещери на мисълта.

Аз нали съм същата? Обаче

аз пълзя към външната врата,

той се спуска по-навътре в здрача.

Моята абстрактна празнота

просто е отчаян вик за още

спирки по маршрута към смъртта.

Неговата търси денонощно

начин да открие бърз транспорт.

Гледам го. Смъртта ми се изплезва.

Смее се. Довиждане, amore.

Гледам го. Изчезва ли, изчезва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s