3.10

Опирам се на кучешкия лай

във три и десет през нощта.

От крайчето на нежния си рай

изпускам гвоздей в пропаста.

Забива се в плътта,която чакаш,

във спазмите от мразя те

и повече не мога и обаче

се връщам в тъмното на пазвата.

Защото там си ти, където

прогизнали са къщите, опорите

и скромната ми лудост само свети,

а ти изтриваш от света ми хората.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s