Моя Фея.
Защото теб те има, наистина те има, разбрах метаболизма на сложните неща.
Назовеш ли нещо с истинското име,
то се променя,
затова мълчанието е изконния ни грях.
Ева е мълчала седем дни и ябълката е изгнила в сърцето ѝ,
без никой там да я опита. Никой не я и пита.
Ние още търсим Думата, но и с радост я разменяме
за по-меки и внимателни движения.
За мълчание, което дразни.
Сега чудото стърчи от костите
и от косите ни. Чудото е белег, който ще си носим.
Ние, трите.
Аз, ти, Ева.
Със сърцата на поднос.