Afterhour

Изтичат хората и разговорът

разтваря се във чаши с нетърпение.

Аз тръгвам, нямам време за довиждане.

Студена, пребледняла съм и мраморна

и искам в празнотата да застина,

да легна във леглото на промените
и там да ме настигнат въпросителни

извити вежди. Сянката на мрака

е светеща, а аз съм във средата

на няколко преливащи вълни

и ледените жилки вече чакат

горещата опора на земята.
Втвърденито ми тяло се отпуска

и нежни папрати растат по вените,

трева пониква край краката ми

и плодов сок разтърсва мускулите.

Цъфтят нюанси на червеното

в прозореца на мекото очакване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s