Изтичат хората и разговорът

разтваря се във чаши с нетърпение.

Аз тръгвам, нямам време за довиждане.

Студена, пребледняла съм и мраморна

и искам в празнотата да застина,

да легна във леглото на промените
и там да ме настигнат въпросителни

извити вежди. Сянката на мрака

е светеща, а аз съм във средата

на няколко преливащи вълни

и ледените жилки вече чакат

горещата опора на земята.
Втвърденито ми тяло се отпуска

и нежни папрати растат по вените,

трева пониква край краката ми

и плодов сок разтърсва мускулите.

Цъфтят нюанси на червеното

в прозореца на мекото очакване.