Училище

Седя на перваза. Отпивам

от бледия дим на душата ти.

Градът е рисунка. Оттатък,

във вечната друга страна,

светът се тресе под краката ти.

Къде точно в мене отиваш,

дали там, където аз спрях?

Дали в най-извитите улици,

в най-тъмната нощ си прозрял,

че всичко се срива от страх,

но в листите още съм жива,

в комини, във тухли, в стените,

със длани, тъй здраво зазидани

към нещо, които остава?

Земята, хартията, чина ми

и бледия дим, който скита.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s