Училище

Седя на перваза. Отпивам

от бледия дим на душата ти.

Градът е рисунка. Оттатък,

във вечната друга страна,

светът се тресе под краката ти.

Къде точно в мене отиваш,

дали там, където аз спрях?

Дали в най-извитите улици,

в най-тъмната нощ си прозрял,

че всичко се срива от страх,

но в листите още съм жива,

в комини, във тухли, в стените,

със длани, тъй здраво зазидани

към нещо, които остава?

Земята, хартията, чина ми

и бледия дим, който скита.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s