навън
меандри от сугращица
мъгла
косата ми ( е тъмни, дълги корени)
корените на корема ми
корени на бронхите и дъх
едно, две, ритъма броя
дишаш ли (в три сутринта)
дълга е (косата ми) (нощта)
войниците по кожата
косъмчета, топъл мъх
и страх,
и ти, трошичке
малка, малък, омалява
(ръката ми) (захапката) и птиците
крещят
навеждам се, закачам се
закачам кичури по тънките ти пръсти
тъмни дълги
пренасям те
от тук до там във тъмното
навън
мъгла като коприва
снегът е тежък, сив
лицето ми разтяга се
и стягам, тяга (течна)
(силна) е нощта ръката ми
часовникът виси на криво
чакам
права (крива) съм,
слухтя за срива на тъгата си
(мъгла)
началото е
всяка нощ начало
всяка нощ си ти, свещено тяло
(гъба)
метроном, попиваш
времето, което е изтинало
натяга в три инстинкт,
мъгла и киша, тихо
спиш
Нели Станева 