Genius loci

Има такива места

по силната мускулна

плът на земята,

има такива места,

където врабците са толкова

крехки, че трудно летят,

и тухлите ронят се тихо,

където и бог недочува,

а иначе

същите дивни сезони,

които рисуват картини,

тук бавно убиват.

Убиват.

Висят по вратите хербарии

от тъжни лица. Но така.

Има много такива места.

Със влажни липи и мусони,

пластмасови столове

и скрити във джоба лица.

Връхлитат от всички посоки.

Ти вдигаш ръка да ги спреш,

отваряш уста и застиваш

наред с куп боклук. Ти, копнеж,

израстък в земя непорочна.

То си беше

смелост да дойдеш,

бе смелост

в това сам да се озовеш,

наред с излинялото тревно

и тухлено,

наред със безумното синьо

и слънцето, вятъра, къщите

да бъдеш ненужен.

Но трябва да има,

да има такива места –

разпасани рани в корема,

и кучета, лаещи, плачещи,

и кръв по ръцете ти

и трябва, все пак,

трябва да има

първичния ритъм във теб:

напред, тик-так, после обратно

назад. Бъдно минало време,

град в град, тяло във тялото,

където за малко си спрял.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: