катеря се по мечтата за теб,
но е стълба без стъпала,
по-скоро лиана, в която вкопчвам
бедра и длани и зъби,
опора без материя,
сякаш се държа за себе си,
но не съм на себе си
и все по-нагоре съм и чувствам
сили на придърпване
люлеят ме по-силно
по-далеч
от гравитацията на цветята в мен
към джунглата на твоите растения