В сянка от разпадащ се на две посоки черен облак,
мъжът проскърцва, зъбите му
са решили да захапят бъдещето.
Езикът му облизва тишината,
параноичното спокойствие на сънищата.
Те са живи, те са мъртви. Той
застава прав под хоризонта. Той
достатъчно е бъркал.