Проектираме там на стената
пожара на нашите грешки.
И смеем се, пием и скачаме
в него, и падаме тежко.

Замаяни, в плен на телата,
захранваме с раните танца си
под който омеква земята
и става гигантска възглавница.

На нея ще спят ветровете,
които прекършиха силите,
които разбиха завѐтите
и скъсаха златните жилки.

Без тях ще горим в тъмнината,
в разкошното, буйно безумие.
Без връзка назад към земята.
Богове във небето от думи.