Camp Stayawakee

Проектираме там на стената
пожара на нашите грешки.
И смеем се, пием и скачаме
в него, и падаме тежко.

Замаяни, в плен на телата,
захранваме с раните танца си
под който омеква земята
и става гигантска възглавница.

На нея ще спят ветровете,
които прекършиха силите,
които разбиха завѐтите
и скъсаха златните жилки.

Без тях ще горим в тъмнината,
в разкошното, буйно безумие.
Без връзка назад към земята.
Богове във небето от думи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s