Лимонадена бутилка

върху килима от вчера.

Останки от глюкоза

разхвърляни навсякъде

сред нервните импулси.

Пиеш в пулса на времето.

Водата те чака.

Плажът те чака.

Върховете те чакат.

Откъде се пада най-добре?

Преговори с тялото.

До нищо не водят.

Още  глътка свобода,

стоплена от слънцето.

Лимонадена бутилка

лети през прозореца

докато изпреварваш живота

на задна скорост.

И си жаден.

И пътищата свършват.

Но си точно на старта.