C6H12O6

Лимонадена бутилка

върху килима от вчера.

Останки от глюкоза

разхвърляни навсякъде

сред нервните импулси.

Пиеш в пулса на времето.

Водата те чака.

Плажът те чака.

Върховете те чакат.

Откъде се пада най-добре?

Преговори с тялото.

До нищо не водят.

Още  глътка свобода,

стоплена от слънцето.

Лимонадена бутилка

лети през прозореца

докато изпреварваш живота

на задна скорост.

И си жаден.

И пътищата свършват.

Но си точно на старта.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: