Лимонадена бутилка
върху килима от вчера.
Останки от глюкоза
разхвърляни навсякъде
сред нервните импулси.
Пиеш в пулса на времето.
Водата те чака.
Плажът те чака.
Върховете те чакат.
Откъде се пада най-добре?
Преговори с тялото.
До нищо не водят.
Още глътка свобода,
стоплена от слънцето.
Лимонадена бутилка
лети през прозореца
докато изпреварваш живота
на задна скорост.
И си жаден.
И пътищата свършват.
Но си точно на старта.