Марс

тази дяволска планета

в жилките ѝ вкусна кръв

а аз съм леден метеор

с неясна траектория

откакто имам орбита

наситена с вулкани

се губя още повече в простора

в безкрайното въртене

пропадам в себе си избухвам

наново тази жълта лава

се смесва със дъха на залеза

във постхимическа реакция

и всички изчисления са грешни