Марс

тази дяволска планета

в жилките ѝ вкусна кръв

а аз съм леден метеор

с неясна траектория

откакто имам орбита

наситена с вулкани

се губя още повече в простора

в безкрайното въртене

пропадам в себе си избухвам

наново тази жълта лава

се смесва със дъха на залеза

във постхимическа реакция

и всички изчисления са грешни

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: