по пътя

плъзгаме се по магистралите,

черните пътища, релсите

невежи сме, кръвни клетки

в този сочен, безкраен поток

в това обръщение

в земното тяло

спираме доста внезапно и

правим задръстване

два сандвича на ръба на артерията

небето виси, леко мръсно,

чаршаф, който никой не сменя

 

Discover more from Нели Станева

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading