Маестро

Маестро, време е за разговор,

във който да мълча, за да разказвам.

Ръцете ми са рибени и тинести,

а твоите вълни от звук болят

из цялата галактика, дори отвъд.

Това е страшна, хармонична музика

без разни хапещи местоимения,

които аз добавям, за да разбера.

Виж, публиката ти виси във вакуум,

кипящи ноти прекосяват етера

и цопват във реката от промени.

Така или иначе не разбирам,

превърнах мозъка си в метеор,

запратих го във нищото, изцапан

от опити да се промъкне в теб.

Сега е време да говоря с течности.

Така или иначе ще забравя името

и пътя си навътре, ще запомня

твоето или тази първа сричка,

създателка на цялата вселена.

В реката утвърждава се света,

в ядрото няма място за съмнения,

тук всичко извървява вечността,

и всяка риба е случайност,

лъщяща със вълниста красота.,

във музиката на движението.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s