Smoking Area

Занасяме се, пребледнели от часовника,
измачкани листа, и всеки път
едни и същи, тънки, тихи хора,

потракваме по този похлупак

една цигара време. Нямаш?

Нямам също аз. Смутени

три пъти на ден, по риза,

усмивки като тъжни гълъби,

и вратовръзки, токчета, завити стълби.

Вратите тук са бели неизменно,

с надписи, по-тънки и от дим.

Това ни е душата и гори

по четвърт час на ден, а после –

копче, ключ, врата и тъмен склон.

Лошо ми е всеки път, обаче

кой войник отказва се така

в бой без армия, сред отражения?

Щраква огънче, бучи война.

Опирам си челото на стъклото

и моля се на другата страна,

изпрати ли куршум, да бъда първа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s