Jardin du Luxembourg

Розе.

Друго не помня.

Вероятно са се разпуквали в земята луковици,

а от птичите яйца подавали са се полупрозрачни клюнчета.

И новото небе прокапвало е плахо в почвата.

Но чантата, облегната на стола,

безапелационно се отваря

и повтаря:

Розе, две чаши,

памет.