Лежа във вана, остъклена с брокат.

Супер Марио до тоалетната чака

и налива шампанско в устата

на плюшения си котарак.

Непрекъснато трака

отвън по прозореца тъмното

и сякаш крещи Тина Търнър:

„Няма тук, има само оттатък –

там, където сега се е върнало. „

Тиктактиктак.

И сега всички ще се прегърнем.

Ницше, пиеш нали? Мърмърмър.