Лежа във вана, остъклена с брокат.
Супер Марио до тоалетната чака
и налива шампанско в устата
на плюшения си котарак.
Непрекъснато трака
отвън по прозореца тъмното
и сякаш крещи Тина Търнър:
„Няма тук, има само оттатък –
там, където сега се е върнало. „
Тиктактиктак.
И сега всички ще се прегърнем.
Ницше, пиеш нали? Мърмърмър.