„виж само какви са им празни погледите“
подслушан разговор на възрастни за група подрастващи
Единствено децата ще останат живи.
Само те намерили са начин.
На прага на порасването
нещо винаги прищраква –
интуитивен механизъм
на разпадащата се невинност.
И тогава те прескачат
назад, започват вечността наново,
вероятно в тялото на пеленаче.
А тук, на тези столове,
това, което е останало, седи и чака
досадата докрай да го изпълни
и – както нас – смъртта да го цивилизира.