Но някога ще свършат думите за липсата.
Ще бъде юнска вечер като тази и, докато си сипвам
отраженията на града в студена чаша,
а небето е заспало в яснотата си
а чаршафите висят и проветряват се,
и са заспали всички тикове и занимания,
и дрехите свалени са, защото няма нужда,
а часовникът тиктака, защото няма начин,
вятърът на срички пак ще се събужда,
но аз ще бъда лист и няма да се плаша.