На 3 години и 3 месеца той открива понятието скука. На 33 години аз открих копнежа по нея, малко по-късно и по него. Зависими един от друг, се захранваме като полюси.
Ако целият живот се случва винаги сега, то човекът определено е пригоден априори да живее на тясно. Вероятно дори само 3 стаи са противоестествени. Опитът мълчи.
Ще ти измия чиниите, Швейцария, но само защото и аз съм яла от тях.
Събирам последните малини от градината. Разбърквам ги със спомени, докато се получи димящ от носталгия сорбет.
Вече зная точно колко ти е необходимо в поезията. Колко аз все още предстои да разбера. Имам чувството, че количеството ще клони към 3.
Есен е и мислещото ми тяло пак започна да преяжда. После боли коремче, но не неговото, моето.
Мечтая, следователно не съм.
Никаква милост към себе си и света, но редовно поливам цветята и им давам имена на деца.
Еднопосочното време трябва да се приеме, но трябва ли да се приеме и климатът?
Преситена съм от тиха красота, за която не намирам място. Усещането е подобно на повдига ми се, точно в корена на думата.