Tef(th)tering

На 3 години и 3 месеца той открива понятието скука. На 33 години аз открих копнежа по нея, малко по-късно и по него. Зависими един от друг, се захранваме като полюси.

Ако целият живот се случва винаги сега, то човекът определено е пригоден априори да живее на тясно. Вероятно дори само 3 стаи са противоестествени. Опитът мълчи.

Ще ти измия чиниите, Швейцария, но само защото и аз съм яла от тях.

Събирам последните малини от градината. Разбърквам ги със спомени, докато се получи димящ от носталгия сорбет.

Вече зная точно колко ти е необходимо в поезията. Колко аз все още предстои да разбера. Имам чувството, че количеството ще клони към 3.

Есен е и мислещото ми тяло пак започна да преяжда. После боли коремче, но не неговото, моето.

Мечтая, следователно не съм.

Никаква милост към себе си и света, но редовно поливам цветята и им давам имена на деца.

Еднопосочното време трябва да се приеме, но трябва ли да се приеме и климатът?

Преситена съм от тиха красота, за която не намирам място. Усещането е подобно на повдига ми се, точно в корена на думата.