Нели Станева

Това, което съм, не се руши

единствено тъгата ми

скърца под машината на бяса.

Ах, как обичам

течното във хората, потта, сълзите,

подправките, поправките на гладкото, коремите,

това, което там се смила, отвратителното

крехко на живота им обичам.