Последната

купчина жега

от тази съвсем нереална година

се сипе по раменете ни.

От крехката нощна мъгла осветени,

изчакваме нещо недошло да отмине.

Беглата,

тънкокрака идея

за какво всъщност трябваше да сме

топим в изпотени от пипане

чаши малиново вино.

Не, не ще

да помръдне живота

с тоз товар от син бриз и с лице

изкривено от питане,

изтощен е

от търкане.

Последната купчина жега е.

И още много бутилки във скута ни.