Optimists anonymous

*remake на старо стихотворение, което не харесвах, но харесвам в сегашния му вид, докато все още чувствам обещанията му

Не сме поръчали това. Объркани
стоим пред пратката „Апокалипсис“.
Къде и към кого да се обърнем,
щом името на пратеника липсва?

Небето ни е пълно със чудовища,
боговете – заети денонощно с друго.
Но ние, закалени с векове отрови,
би трябвало да знаем как. За чудото

са нужни не молитви за спасение,
не тежки котви вяра, даже не
свободната любов на изреченията,
а крехко семе в нас да порасте,

в разклатената цялост да проникне
и корени да пусне сред основата
на този все изплъзващ ни се миг:

мигът, когато в болката на този свят,
се ражда, акуширано от всички нас,
чистото и новото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s