*remake на старо стихотворение, което не харесвах, но харесвам в сегашния му вид, докато все още чувствам обещанията му
Не сме поръчали това. Объркани
стоим пред пратката „Апокалипсис“.
Къде и към кого да се обърнем,
щом името на пратеника липсва?
Небето ни е пълно със чудовища,
боговете – заети денонощно с друго.
Но ние, закалени с векове отрови,
би трябвало да знаем как. За чудото
са нужни не молитви за спасение,
не тежки котви вяра, даже не
свободната любов на изреченията,
а крехко семе в нас да порасте,
в разклатената цялост да проникне
и корени да пусне сред основата
на този все изплъзващ ни се миг:
мигът, когато в болката на този свят,
се ражда, акуширано от всички нас,
чистото и новото.
Нели Станева 