Детето, което не е мен.

Детето е дрога – най-силната и с най-продължителното действие. Силно сетивна илюзия за tabula rasa,  осветяване на тъмните ъгли невинност, (илюзорно) усещане за прераждане, интегриране на собственото и чуждото минало и сегашно време, в паралелно съществуване и в двете (четирите?). Също чувство за тотално разбиране на законите на вселената без способност то да се пъхне в лингвистични конструкции. Типично. Безумна красота, изплъзваща се,  неподлежаща на контрол,  на забавяне, на обяснение. Тича, тече, обърква, възбужда и срива. През цялото време тялото е съвсем другаде от преживяното от него. Тялото носи годините, контурите на обещанието,  което е престанало да съществува. В опиянението на трипа тялото е изоставено, не лишено от глас,  но нечуто. Съществува за себе си, отказва се да иска, запленено от даването.

Discover more from Нели Станева

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading