Ghost delete.

Отново твоят текст като пихтиеста слуз, която намира начин да излезе от тялото ти. Ето го – в римуването на дните, в разваления им ритъм, в сълзите ти – онова жужащо напрежение, което бе наречено овулация, нервна криза, ПМС, грип и депресия. Твоят текст, разбит на кубчета неписане. Зъби се в утайката от кафе, подава ръбче чело в драскулките на детето ти, бумти в тенджерата със супа, вилнее в сянката на студеното слънце, блъска те по тротоара, навлякъл палто от затихналата буря, краде ключовете ти, книгите и спокойствията ти, разлива виното ти, оставя синини по краката и червенини по очните ябълки. Твоят текст, надут като пуяк в правото си да живее. Написан и после стьпкан от случaйността. Ghost delete.