….

Това, което липсва, е въздухът между сън и съ-буждане, затова, убедена съм, денят се превръща в съ-нужда, в усещане за плуване под пластмасово фолио, в невъзможност да подам глава над движенията си, в задушаваща биология без амплитуда. Липсва онзи момент, в който тялото и съзнанието не съществуват, но това, което го движи, кръжи около очертанията им и ги променя според кройката на съня. Липсва онова пространство, разчертано, но свободно от аз, толкова подобно на раждане, или на смърт, или на любов, или на свобода. Всеки ден предлага възможност за преживяване на това, което е отвъд простото преживяне, за потапяне в същността на горните четири велики абстракции. Неизползвани, не-аз-ползвани. Дяволът дрънчи по целия свят, дяволът е тон на аларма, насилствено избутване на времето в нещо, което все още не принадлежи на никого и никога няма да принадлежи, една полубудна човечност, която не струва и наполовина от стойността на животинското. Струва ми се, че решението е просто.