Не знам защо започна да приличана куп ронлива пръст главата ми.Гладът на гените за ясни сричкибезсилен в черепа ми мята се. По тялото ми синини от носенена цяло лято премълчани залези.Очите казват, че храната постна […]
Gare des deux côtés
Съвсем сама съм в този биполярен мрак. Едната буза на луната е натъртена от слънцето на миналия ден, а другата- подута от тъга. Аз чакам. Да, влакът сигурно се е объркал от безпосочните сигнали в […]
Последната купчина жега
Последната купчина жега от тази съвсем нереална година се сипе по раменете ни. От крехката нощна мъгла осветени, изчакваме нещо недошло да отмине. Беглата, тънкокрака идея за какво всъщност трябваше да сме топим в изпотени […]
Две котки
Лежа и си мисля за вятъра в клоните,който явно съм глътнала.Листата потръпват щом кихна,иначе мълчат, нарисувани.Щом докосне чаршафа ми,от слънцето теква портокалова кръви пропива в матрака.Аз залепвам.Нечистоплътна ми е тишината, която изплува от водната чаша,аз […]
О на две в мълчащата планина
Мокрото небе, пльоснато сред долината, мълчи. Сухото небе, затиснато от каменни юмруци, мълчи. Мама пие кафе с глава в тревата и мълчи. Татко мирише на билки и бира, и мълчи. Един дървен самолет размахва крила […]
2 години
Неведоми са пътищата, по които животът се изплъзва от центъра си, но езикът е един от тях.
Рецепта за щастие
Да си забравя посоката вкъщи. Да я намеря в един запокитен от жегата в тъмното ъгъл между следобеда и катедралата, между косото слънце и далекогледството, между две кафета и фонтана в една картонена кутия с […]
Mauvaise foi
Единственото, което не се променя, е твърдата ми убеденост, че живея най-добрия от всички възможни животи. Меката ми убеденост по други въпроси използвам за тесто за нервни кризи, недовършени стихотворения и други нетрайни феномени. От […]
