Ето, разминаваме се пак и раздробяваме това, което беше наше, на н, а, ш, е Но точката остава. Да, остава. Две изоставени във мрака чаши, Но една и съща лампа на балкона осветява еднакво силно […]

Една секунда

Една секунда само да избягам,да съм хартийка в храстите на Effingerstrasse, там сафините частици мое минало,и тази пейка казварозови жартиери не отиват на черни обувки,и кафеви сенки на каквито и да е очи, или12.95 франка и […]

Отново твоят текст като пихтиеста слуз, която намира начин да излезе от тялото ти. Ето го – в римуването на дните, в разваления им ритъм, в сълзите ти – онова жужащо напрежение, което бе наречено […]

Да

Вероятно крилата ми ще поникнат от ноздрите,  когато са готови. Вероятно вадичките на мислите някога ще направят река. Вероятно климатът ще завърши изреченията ми. Вероятно ще се освободя от свободата и ще скачам на ластик. […]