Напред

Ти се научи вече да държиш
брадичката ми (да, по онзи специален
начин), после страници, орел и гарга
(и някога: привет другари), кораби
и самолет; ти държиш и бъдещето
в тази мека клопка на клепачите си,
примижващи напред; бубучещ вихър, ти
със слюнка, с косми, с мед в ръцете ти
държат по-силно от
(който и да е преди това); това
бе ясно, ясно; ясно е сега, че
времето пълзи напред,
а аз облизвам му следите
от играчките.

Бял кашмирен пуловер

ти проникваш през студа на кожата
в четири и десет сутринта до пет
сънувам под дантелени прозорци,
сънувам те във Грац, Виена или
откъдето там дошла си
с високия си поглед
този топъл въздух ме отвори
обличам те в кашмирен бял пуловер
в който е облечена душата ти
докато студът говори
с акцент на топло свит във говора ти
камината ти е запалена и Моцарт
със сигурност звучи и Моцарт
прониква през студа на кожата

Yo ya supere eso’

шумовете на нощта
липсата на ясни линии

площадите, оставени
сред ехото на залеза
и обещания за утро,
заспали в тишината

среднощните спагети,
с тъжен сос от часове,
изплюти от часовника

диша призраци вратата
и са будни само космите
по телцето на сумрака

край изкуствения блясък
на това стихотворение