Савана

Тигровото ми око по навик все се цели

в изоставени оръжия. Ловците още

изтрезняват от смутено детство.

Посока

Всъщност винаги пристигам там, където съм започнала

да тръгвам, така че никак, даже никак

не се плаша от посоката,

от камшика на промяната,

който драска пътища по тялото ми.

В ушите ми кънтят камбаните

на нетипично слънчев януари

и застивам като кол в дима на първата цигара =

точно във контура на това, което съм поискала.

Пронизвам те с поглед дори и на сън, и докато стрелите летят, нямам очи.

вълците, които хапят корема ми,

когато помириша твоя глас.

Търсим мястото, което знае кои сме.

Всяко друго ни гони с протяжни контури на сенките,

изтървани в пръстта, невидими хули,

гладно, наперено слънце и точки,

подхлъзнали се по запетаите. ,

пАДАМ, но не там,

Най-крехкият час на деня,

изрязан от оризова хартия,

лежи изживян в теб като в локва.