
Балерина
Нека кажа. Вече подозираш.
Завършеният пирует е свредел.
Силата му я изтръгва от земята.
Позициите на ръцете имат смисъл
в конструкцията на ренде.
Остъргващо възможността за броня.
Тя остава в гардероба на бащата.
До щастието
много кръв ще изтече.
William, this is just to say.
Любими,
не изядох ягодите, които ти остави
на плота в кухнята. Те бяха
топли и невинни, и мухлясали.
Тъй вкусни като символ.
Аз съществувам
Докато си прави серия от селфита,
бебето в количката ѝ се усмихва
за първи път.
Вали.
Две хавлии върху парното,
притиснати.
Всичко друго – липсва.
Tense present
Носи го както си поискаш, но животът
единствено на паметта ще е удобен.
Райна Мария Рилке
отхапва червено цвекло
в наелектризирана фуста на Рила.
За всичко има място в този град
За всичко има място в този град,
особено за всички биографии
от ръбеста, озъбена тъга.
Неравно много място има
за структури необитавано,
за сградите от вехти книги
и ничията мъдрост по сергиите.
За крехките килии на бездомните –
не повече от три картона стигат
за доживотна перспектива.
За скуката на продавачите,
за празни аули, вагони
с делнична досада, за псувни
на непознати ми езици,
за чуждия привкус в познатия.
За сенки на поети и художници,
увиснали в простора над главите
сред незавършения въздух и за
отврата, за всички груби отговори
на крехките им, розови въпроси.
За всичко има място в този град,
особено за миналото,
туловище на призрачна река,
течаща наобратно извора.
Но и за тайни острови с гальовни котки.
За тежките завивки – имена,
топлината им – непреводима.
За стомасите от пластмаса, в тях –
любовно, извисено вино.
За срамните, смълчани мостове,
които свързват две красиви криви,
за неочаквани градини, свлачища,
обрасли с киселец, коприва.
За всичко има място в този град.
Единствено за моето съмнение,
за халтавия скелет на присъствието
ми в тази незавършена картина,
единствено за него – не.
За него няма място никъде.
peri psuchês
Ако някога успея да те вдишам,
да те събера във алвеолите на този глад,
и разбира се, да не издишам после.
Упоена с кислород,
разтърсвана от най-банален порив
да те превърна в говор,
в ярко произнасяне
на неизвестното, което
убягва винаги на мислите.