В която и да се превърна,
след малко пак ще завали.
След малко пак ще завали
по кожата на непознатата.
И ще потъне непознатата
в пръстта, в глада, във жаждата.
Земята цялата е жажда,
обла форма на завръщане.
Остава
Дали да не оставя все пак някаква следа
по въздуха, събрал в юмрук града и лятото?
Нетипичен морски полъх, бликащ от фонтана,
разлят по улиците, примерно, или пък ято
от розови, двуглави, полудели гълъби,
над моста от прегъната на три история?
Или висящ от крана отпечатък – зъбите,
захапали сърцето ми. Но ако го сторя,
как да не смутя реда или течението
на мощната река и на фланьорите
с експлозивния си жест на неизречено,
очакващо смъртта си да говори?
Така че мисля да оставя нещо по-дискретно.
Акробатен номер на три ноти в три координатни прави
и прясно разграфен маршрут към лесния
за губене сред този град-живот адрес
на времето, което ни остава.
Празник/Празнота
Светват уличните лампи.
В оградените от нощ петна
крещи асфалтът.
Summertime
Светло е до полунощ или до сутринта.
I think I’d go down.
Изпей ми бебешката песен.
Summertime?
Още веднъж.
Fish jumpin’ с лицето на отричането.
Днес отрязах косите ти и ги изхвърлих в коша.
Беше лесно, като да те нося с пласт от лято помежду ни.
Остави ме, можеш да си тръгваш.
Аз вече, so hush little baby.
Перушината лети високо, до облаците,
вход за чудовища със зъби-пирони,
със свирепи стъпала, тропащи върху небето.
Докато се отдалечаваше, аз упражнявах липсващ поглед.
And the livin’ is easy.
Оттук невинността напуска тялото ти.
Къде беше?
Пусни косата ми. Леглото ни е тясно.
Докато се отдалечаваше, аз…
Но те хапят!
Hush little baby,
спи сега, защото мама е богата,
а ти изглеждаш толкова добре с къса коса.
Салтарело
Разгромени сме.
Победителят със благо ДНК
простреля в тил войната.
Това в краката ни,
започнало като треперене,
не се нарича свобода,
а плен в пространството от смелост.
Нездраво вино
Процесът винаги един и същ е –
изсмукваш тапата,
кървиш по чашата
докато прецениш, че стига,
а после пръстите
поемат прехода
от жаждата до дъното.
И само в най-добрите случаи
сред гладкото на тази права
човек, обърнат метроном,
отмеря глътките ти сън
със прости точици наздраве.
Тайландски
Последната свободна маса
се оказва точно тук, където,
поне по броя на заетите,
не ще напиша нито ред.
Келнерката ритуално
повдига маската,
покланя се за поздрав,
и дърпа залеза със себе си.
Как го вмести в кухнята се чудя.
Опитвам все пак превода:
желанието в глад за нещо
конкретно от менюто.
До мен светът говори
и кашля, зачервен от лютото.
Не ще напиша нито ред, решавам
и бъркам с мигли в пепелника,
а келнерката носи бира.
Поръчах всъщност чай,
но ако може залеза обратно.
И тя ми кимва, тя разбира.
Да, very hot, сега след малко идва.
Филм за думата
Той ще я намери в стаята
като дума в книга,
като огледалото – почти ковчег
(как се снима филм за живите
без алегория за погребение?).
Погледът му ще залитне леко
и ще я покрие.
Небето следва да се срути.
(Едно земетресение
не е уместно в случая).
В дланта му – черната дантела,
все още дъхава от шията.
И тя сега си получава името:
хоризонтална линия, срещу която
той премигва
и това е.
