Движение

Тя е обичала своята права,
своя застинал на задна предавка маршрут,
започващ с онова дясно място,
вдясно поток и насрещно живот.
(Какво прави ти там през цялото време?
Сънувах, че съм сляп пасажер.)

Нима е случайно, че се срещаме
затворени още в багажника,

дълго след катастрофата?

Под хоризонта

В сянка от разпадащ се на две посоки черен облак,

мъжът проскърцва, зъбите му

са решили да захапят бъдещето.

Езикът му облизва тишината,

параноичното спокойствие на сънищата.

Те са живи, те са мъртви. Той

застава прав под хоризонта. Той

достатъчно е бъркал.

Ante Patrum

Бреме не, но много зряло,

плътно време

и нова точка, нова

ос за същото въртене.

Натежават само костите.

Мозъкът прокапва в ханша –

като в казан с бензин и плът

и огън,

разтваря се до нещо друго.

Нощем

божественото семе

с работливо нетърпение

бучи

и разполовява

и споява чудото.

Свивам се на топка

край корема си,

с език прокарвам линии

в това, което съм

и ще съм,

прокарвам новите артерии

и вени,

завършвам дълго,

но несложно изречение,

започнато насън.

Съвсем ритмично плува

пулса ми

в това море.

Вероятно съм пристанище

за слънцето.

Пристанище за новите

течения.

От под водата се надига изгрев,

петно от радост върху първа страница.

Сестра

Там, където ни боли,

било домът ни, или

ще бъде временно пространство

за още малко

от забранените игри.

Момиче,

солено от праха на изгрева,

сега и двете сме се скрили

точно там, където

всъщност трябваше да сме сами.

Там, където ни боли,

но капе буйна радост.

Там сме онези двете, дето

в тъмното се хилят.

7

В дремещата тишина,

в памука на неделята, където

всичко от значение принадлежи на утре,

в крехкото легло от повторения

на невидимото, на нечутото,

най-удобно се намествам.