Рецепта: Тъгата на ябълките, които не принадлежат никому

1 кг натъртени, леко загнили ябълки от попътни дървета. За целта трябва се скиташ достатъчно дълго, за да намериш такива. Измиваш ги от мръсотията, изрязваш недостатъците им. Остават ти около 200 г. Нарязваш на парчета, запържваш в 1 л. кокосово масло, поръсваш със захар. Върви с черно кафе от кафеварка и сива гледка от прозореца.

Детето, което не е мен.

Детето е дрога – най-силната и с най-продължителното действие. Силно сетивна илюзия за tabula rasa,  осветяване на тъмните ъгли невинност, (илюзорно) усещане за прераждане, интегриране на собственото и чуждото минало и сегашно време, в паралелно съществуване и в двете (четирите?). Също чувство за тотално разбиране на законите на вселената без способност то да се пъхне в лингвистични конструкции. Типично. Безумна красота, изплъзваща се,  неподлежаща на контрол,  на забавяне, на обяснение. Тича, тече, обърква, възбужда и срива. През цялото време тялото е съвсем другаде от преживяното от него. Тялото носи годините, контурите на обещанието,  което е престанало да съществува. В опиянението на трипа тялото е изоставено, не лишено от глас,  но нечуто. Съществува за себе си, отказва се да иска, запленено от даването.

Нехайку

Да се разходя из тихото гробище, да поговоря със Хесе.

Да ми замръзнат очите от гледане на върховете.

После порция горещи и мазни картофи със чесън.

Да изпия кафето си без да мисля за нещо,

додето китайци хвърчат по заледения залез,

който излива дъха си по светлото.

Ти

По пръстите ти- калиграфия

от бъркането в чантата,

от блъскането на врати и

опити да се изправиш.

Тъмно е под ноктите.

Коремът вече е увит в найлон, но

ти говориш, вместо да мълчиш.