Наоми не ми е точно приятелка. Май все по-малко хора в живота ми носят това красиво съществително. Повечето са облечени в неясни на цвят, функционални дрехи (и никой вече не е гол, за съжаление, но […]
Имам къща.
Спестявах смелост отдавна. Събирах парцали, кутии, кукли, боядисвах стени, търках пода на килера. #the100dayproject, в който се задължих да поствам всеки ден записки върху рисунките на детето, ми показа колко изтощително е присъствието ми в […]
(висша математика)
Няма нужда да се крия в тъмното. Свободата е пространството между ловец и жертва. И двете ми опорни точки са изчезнали. Словоредът на въпросите е грешен, това научих още в трети клас. Но не това, […]
Компот
Презряла съм под люспата, която ми изплете баба. В креслото си – зеницата на мама, кима зад иглите си от равновесие. А мама чуди се какво да прави със реколтата.
От бъдещето
Някой ден ще криеш детството си под брада,светла като пясъка на Синеморец.Ще пушиш вероятно някакви цигари ище казваш, че си уморен.Ще ми говоришза града и за въздушните му улици,аз във замъка ще спя.Когато го завариш […]
Заек
Йонас сви цигара с последните си прашинки тютюн и я изпуши до половината, плюейки залепналата по устните му хартия. Навлече парката на баща си и излезе от вкъщи, внимавайки да не скърца много с входната […]
Едно стихотворение
Ето едно стихотворение, което да ни свърже. Преживей го като паяжина или като W-LAN. Ако можеш виж насъщното като нещо абстрактно, което се ражда от метронома на гърдите. Ръцете не успяват. Биологията е обречена на […]
Стрела 2
Мисля, че още в утробата се почувствах могъщ. Това се дължи на дистанцията, която ти създаде, липсата на връзка, която сътвори друг тип отношения, не точно майка-дете, а приемно тяло-дух. Тъй както тялото ти даваше […]
На части
Когато цигареният дим ми влиза в ноздрите, забивам поглед в черното ядро на чашата и потъвам. Веднага усещам ръцете, другите, непознатите, ръце без прилагателни, и тяхната нежна агресия агресия ме издърпва от широката парка и […]
