Author: Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Искам

Да свърша с „ох“ едно стихотворение,да прегърна logos prophorikos.Чаршафите ми да висятпо лигурските простири.Морето да е в чашатаи виното да е море,и изгревът да продължава повечеот скромността на бързото еспресо.Да не заекват сутрин птиците,да не […]

Към цялата публикация...

Събота

В събота си купувам маслини от будката на един лъщящ грък, който носи кожено яке с избродирано в златно лого на импорт фирмата си дори през лятото. Той седи върху казан от зехтин, които, подозирам, […]

Как се пише за това,  което е.

Задължително в джинси,  които седят добре,  с протрити колене. Мисля за всяка дума по няколко минути,  например джинси-дънки-защо звучи толкова спънато и защо езикът въобще. Междувременно слънцето се обляга върху линията на хоризонта и тя […]

Moiré

Този ден е топла, потна длан около шията ми. Трепери. Или шията ми трепери. Или погледът ми трепери и размества точките, в които умората все още не се е настанила. Те са точно три, но […]

Сам

Когато той изрича името ми, гласът му се свива и втвърдява като бликнала вода, ударена от вълна леден блус. Е-то засича, музиката на шегата пропада в пропаст от тишина. Нищо не следва от това, нищото […]

Снощи гледах три часа как луната, надрусана с калейдоскопични ореоли, се придвижва от едната ми гледна топка в другата и обратно. Пих студено бяло вино в хамака и с великодушие позволявах на комарите да се […]

Към цялата публикация...

See N

Удоволствието от сменената кожа не е задължително свързано със змията. Всъщност ставам все повече ябълка. Може би краят на света е близо и спокойствието е най-достойният човешки отговор. Толкова съм благодарна за всичко, което се […]