Автор: Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Aubade

Това слънце, току-що отлепено от листа с брокатени стикери не ще стане стихотворение, не ще стане повече, ще виси, ще блести. И кръвта ми, току-що събудена от бормашината в ляво, не ще свърши друго освен […]

Заедно

В деня, когато светът щеше да свърши, се събудих много рано. Не беше нужно да поглеждам часовника, а само да се ослушам – нощната тишина притискаше спуснатите щори. Опитах се да заспя отново, но тялото […]

Ева от първия етаж

Да останем още мъничко тук. Боли от всяка помислена стъпка навън като земетресение в черепа на планетата. Светлото слънчогледово лице се извръща от мен, но въздухът трепти като мънистена завеса. Мирабелените цветове мълчат, докосват само тъмното […]

Имам кученце

– Здравей. Добре изглеждаш. – Здравей. Нали знаеш, че не разбирам какво означава това? – Няма значение. По-интересно ми е да знам как се усеща човешкото тяло за първи път? – Не усещам много. Трябваше […]

Към цялата публикация...

Един месец аз, преди да станем ние

02.02 Кожата ми е толкова суха, обаче почеркът ми набъбва. 03.02 А ми донесе от Берлин vintage клин с тигрова щампа и той се превърна от ирония в любим за нула време. Непрекъснато го нося, […]