Bella Triste

Приливът отнесе от гласа ми думите.
Болката ми вече няма име.

Мидата потъна във петата.
Лесно е да продължа нататък.

Това, което трябва да боли ме,
го прескачам.
А този скърцащ стон, а този шум?

Вероятно са крилата ми.

Нели Станева поезия

One thought on “Bella Triste

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s