Приливът отнесе от гласа ми думите.
Болката ми вече няма име.

Мидата потъна във петата.
Лесно е да продължа нататък.

Това, което трябва да боли ме,
го прескачам.
А този скърцащ стон, а този шум?

Вероятно са крилата ми.

Нели Станева поезия