Ето, разминаваме се пак и раздробяваме това, което беше наше, на н, а, ш, е Но точката остава. Да, остава. Две изоставени във мрака чаши, Но една и съща лампа на балкона осветява еднакво силно […]
Автор: Нели Станева
поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов
Всичко иска да завърши: очите на това, което си погледнал затварят твоите очи.
Една секунда
Една секунда само да избягам,да съм хартийка в храстите на Effingerstrasse, там сафините частици мое минало,и тази пейка казварозови жартиери не отиват на черни обувки,и кафеви сенки на каквито и да е очи, или12.95 франка и […]
Това, което виждаш
Това, което виждаш, няма да се върне в светлината. Било е там, а после минало е в теб. Преминало е в очната ти ябълка и замълчало, застинало е там (а ти разтърсваш го напразно) от […]
Черно слънце
Всеки ден се будя в 4.41 без будилник и без нужда да съм толкова рано на крака. Ако си легна в 3, както стана вчера, ще спя точно 1 час и 41 минути и ще […]
Отново твоят текст като пихтиеста слуз, която намира начин да излезе от тялото ти. Ето го – в римуването на дните, в разваления им ритъм, в сълзите ти – онова жужащо напрежение, което бе наречено […]
Да
Вероятно крилата ми ще поникнат от ноздрите, когато са готови. Вероятно вадичките на мислите някога ще направят река. Вероятно климатът ще завърши изреченията ми. Вероятно ще се освободя от свободата и ще скачам на ластик. […]
