Author: Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Rastenelly Zingiberales

Не знам защо започна да приличана куп ронлива пръст главата ми.Гладът на гените за ясни сричкибезсилен в черепа ми мята се. По тялото ми синини от носенена цяло лято премълчани залези.Очите казват, че храната постна […]

Последната купчина жега

Последната купчина жега от тази съвсем нереална година се сипе по раменете ни. От крехката нощна мъгла осветени, изчакваме нещо недошло да отмине. Беглата, тънкокрака идея за какво всъщност трябваше да сме топим в изпотени […]

Две котки

Лежа и си мисля за вятъра в клоните,който явно съм глътнала.Листата потръпват щом кихна,иначе мълчат, нарисувани.Щом докосне чаршафа ми,от слънцето теква портокалова кръви пропива в матрака.Аз залепвам.Нечистоплътна ми е тишината, която изплува от водната чаша,аз […]

Към цялата публикация...

Mauvaise foi

Единственото, което не се променя, е твърдата ми убеденост, че живея най-добрия от всички възможни животи. Меката ми убеденост по други въпроси използвам за тесто за нервни кризи, недовършени стихотворения и други нетрайни феномени. От […]