Архиви по автор:Нели Станева

колкото по-малко искам, толкова по-силно кози мирис е изпълнил стаята с последните неща, които имам

Удоволствието да вървя сред тъмното, с малкото фенерче под гърдите ми.

Отне ми доста време тук да стигна. (Или стотици пъти всъщност стигах, но забравях, че съм искала.) И трябваше да дойде този миг, сред кухнята, в една студена, но горяща нощ, когато виното бе свършило, но и не липсваше, с коса, оплетена в потта на плешките, от радиото нощен бяс на нечие опушено пиано, и […]

Физическата форма не е същото като сетивната форма. Всичко расте по-добре на тишина. Да танцувам Locomotion, Lambada и патешкия танц. Да си лягам в девет. Да си лягам на обяд. Да си лягам по всяко време. Да се дивя на всичко. Да се дивя на себе си. Да съм Joseph Beuys, Freddy Mercury, чистачка и […]

Дете, гласът ти се премята в устните и капе като топъл желатин на пода. Ръцете ти разкъсват всички букви на онзи праезик, на който чувствам, до нещо разбираемо, несложно. Събирам го в торбичка от възторг.

Приливът отнесе от гласа ми думите. Болката ми вече няма име. Мидата потъна във петата. Лесно е да продължа нататък. Това, което трябва да боли ме, го прескачам. А този скърцащ стон, а този шум? Вероятно са крилата ми.

pen, you are виновен изцапан е ръбът на сутринта треперят в пет часа конци(ците) you are сричките, обелени на масата хладно мляко в десет грама бяс you are този материал без кройка, тази кожа звярова, този хляб, разпръснат на трохи pain you are

Нищо тук не се случва. Размятамразпищолено тяло в коприватана съня си. Най-кротките облаци,напластени в небесна подплата,ме обвиват. Луната ми спи, асърбежът е стихнал без чоплене.На дървото ми клоните голикато кучешка паст се разтягат,гълтат нощите. Дните – защо лида описвам – заприщена тягата,изшлайфани острите зъби,центробежната сила върти ги. Нищо тук не се случва. Обаченепрекъснато никнат цветя.И […]