Мокрото небе, пльоснато сред долината, мълчи. Сухото небе, затиснато от каменни юмруци, мълчи. Мама пие кафе с глава в тревата и мълчи. Татко мирише на билки и бира, и мълчи. Един дървен самолет размахва крила […]
Автор: Нели Станева
поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов
2 години
Неведоми са пътищата, по които животът се изплъзва от центъра си, но езикът е един от тях.
Рецепта за щастие
Да си забравя посоката вкъщи. Да я намеря в един запокитен от жегата в тъмното ъгъл между следобеда и катедралата, между косото слънце и далекогледството, между две кафета и фонтана в една картонена кутия с […]
Mauvaise foi
Единственото, което не се променя, е твърдата ми убеденост, че живея най-добрия от всички възможни животи. Меката ми убеденост по други въпроси използвам за тесто за нервни кризи, недовършени стихотворения и други нетрайни феномени. От […]
Искам
Да свърша с „ох“ едно стихотворение,да прегърна logos prophorikos.Чаршафите ми да висятпо лигурските простири.Морето да е в чашатаи виното да е море,и изгревът да продължава повечеот скромността на бързото еспресо.Да не заекват сутрин птиците,да не […]
Събота
В събота си купувам маслини от будката на един лъщящ грък, който носи кожено яке с избродирано в златно лого на импорт фирмата си дори през лятото. Той седи върху казан от зехтин, които, подозирам, […]
Как се пише за това, което е.
Задължително в джинси, които седят добре, с протрити колене. Мисля за всяка дума по няколко минути, например джинси-дънки-защо звучи толкова спънато и защо езикът въобще. Междувременно слънцето се обляга върху линията на хоризонта и тя […]
Moiré
Този ден е топла, потна длан около шията ми. Трепери. Или шията ми трепери. Или погледът ми трепери и размества точките, в които умората все още не се е настанила. Те са точно три, но […]
Сам
Когато той изрича името ми, гласът му се свива и втвърдява като бликнала вода, ударена от вълна леден блус. Е-то засича, музиката на шегата пропада в пропаст от тишина. Нищо не следва от това, нищото […]
