Някой ден ще криеш детството си под брада,светла като пясъка на Синеморец.Ще пушиш вероятно някакви цигари ище казваш, че си уморен.Ще ми говоришза града и за въздушните му улици,аз във замъка ще спя.Когато го завариш […]
Автор: Нели Станева
поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов
Заек
Йонас сви цигара с последните си прашинки тютюн и я изпуши до половината, плюейки залепналата по устните му хартия. Навлече парката на баща си и излезе от вкъщи, внимавайки да не скърца много с входната […]
Едно стихотворение
Ето едно стихотворение, което да ни свърже. Преживей го като паяжина или като W-LAN. Ако можеш виж насъщното като нещо абстрактно, което се ражда от метронома на гърдите. Ръцете не успяват. Биологията е обречена на […]
Стрела 2
Мисля, че още в утробата се почувствах могъщ. Това се дължи на дистанцията, която ти създаде, липсата на връзка, която сътвори друг тип отношения, не точно майка-дете, а приемно тяло-дух. Тъй както тялото ти даваше […]
На части
Когато цигареният дим ми влиза в ноздрите, забивам поглед в черното ядро на чашата и потъвам. Веднага усещам ръцете, другите, непознатите, ръце без прилагателни, и тяхната нежна агресия агресия ме издърпва от широката парка и […]
на части
Най-сетне страхът се повдига над шосето като изтощена мъгла. Разкрива далечните планини, заоблени като питки, канещи ни да се скрием там, да забравим за пътя, за скоростта, за всички вещества, с които сме променяли хормоните, […]
Обичам
Обичам този, който е поливал плевелите,но недохранил коня си, и също този, чиято недокосната от сън постеля, издишва допира на сложното. Обичам този, който смуче маслоот пръстите си, натопени тайно в сочното,и който като корен […]
