Кърви, която си е тръгнала

Разказват ми, че Девата издъхнала сред пир, на маса с кървави меса.

Обвивката е цяла

Обвивката е цяла. Неразрязана, опазена от зъбите на случая. И само сънищата ми показват следи от лапите на бесни кучета. Обвивката е цяла. И не е била прониквана от нещо по-сериозно от ръждясалата в края си игла на нервния стремеж към невъзможното. Обвивката е цяла. Незасегната от шевната машина на историята, памука вътре в мен […]

Нали?

Човек нали изпъва траекторията си, чертае се с разходките сред бягащото време, затваря от незнание вратите си отворени и спъва се във мястото, което е заемал? Човек нали се пише в небесата си, поставя там надежди – птичи запетайки, но срича все по-детски стъпките в земята, която все по-малко и все по-малко място му оставя?

Създател

Все по-странно подреждаш планетите. Не че вярвам във тях. Но ти – да. Настояваш страха да усетя под душащата длан на дъжда, който плисва по сухото искане, подредено в парцели земя. Нелогичното време притиска ме към космическата ти тишина, където сега наблюдавам как разместваш планетите сам. Знам: аз не бива да заздравявам, да изсъхвам (като […]

Ушиването на действителността

Развявам се – нишка, която не може да влезе в иглата. Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака да стане карфица.

Почивен ден за революцията

В събота разхождаме си кучетата, които всъщност нямаме, говорим си за изгрева със сънена научност, обсъждаме ритмичното във чувствата и тежкото присъствие на фразите, които под ръка са ни останали. В събота не почваме възстания.