Създател

Все по-странно подреждаш планетите.

Не че вярвам във тях. Но ти – да.

Настояваш страха да усетя

под душащата длан на дъжда,

който плисва по сухото искане,

подредено в парцели земя.

Нелогичното време притиска ме

към космическата ти тишина,

където сега наблюдавам

как разместваш планетите сам.

Знам:

аз не бива да заздравявам,

да изсъхвам (като надпис

със светеща в мрака боя).

Аз не бива да заздравявам,

имаш нужда от мен и кръвта ми.

Все по-странно подреждаш ми раните.

Все по-дълго бездейна стоя.

Почивен ден за революцията

В събота разхождаме си кучетата,

които всъщност нямаме, говорим си

за изгрева със сънена научност,

обсъждаме ритмичното във чувствата

и тежкото присъствие на фразите,

които под ръка са ни останали.

В събота не почваме възстания.