Море

mare nostrum маре ти непоносиньо недостигащо ни наше езеро сълзящо чернокопно сладко дом на пеперуди лунни затъмнения пътеки айвазовски танкове насилено от сол заченало студено и море и ти полегнало изронено миришещо на невъзможна смърт смърдящо иначе и чисто в перестта невинност безразсъдно дърпащо нанизано на тънки колчета към времето с глава на птица маре плуват край медузите и всички наши времена и образи привидно мъртви морски чакащи ни от години във едно докосване пищящо свършващо ужилване за повече за повече за повече

Discover more from Нели Станева

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading