На спирката се блъскат ветровете
и лепнат по подметките на хората.
Тя хапе устните си и не вдига поглед –
по-скоро задници, така си мисли.
Хлипаща мъгла закрива слънцето –
час пик с променлива прогноза.
Но такова е отдавна времето –
от дипломата ѝ по география –
и утре ще е също толкова.
Цветовете са крещящи – розово,
цикламено и тъй нататък,
каквито няма във природата
и никой задник тук не заслужава.
Гащите са всъщност
знамена на бъдеща цивилизация.
Ще се надигнат скоро.
Понякога ги пооправя, изтупва им праха,
за да не личи че чака.