копторите за този бог, за този
притеснително добър рушител,
за ароматите му минзухарени, за
пръстите, топени в тъмнорозово,
за тънката му кожа, мека, боже мой,
копторите на невъзможното,
невъзбожно
където влиза, бавногордо влиза,
и ме набожда върху сребърната вилица