Най-дебелата жега,
доколкото помни планетата,
минава през малкия град.
Забележете колко е стегнат
този небесносин потник,
как се отпускат ръцете
на работниците,
докато я оглеждат,
как цветовете
покрай нея се обезлюдяват.
Изчезват един подир друг
брадите, главите, остават
недопитите бири, остава
ѝ името, разпиляно навсякъде.
Доколкото чух,
„страшен Ад“.