Трябва да разбереш това притеснение –
за тях е повсеместно тясно.
Така било е винаги, отдавна не са се раздвижвали
и само сънуват вратата.
Важно е мястото, казват,
всеки да си бъде на мястото,
хвърлят малкозначителни погледи
към твоите кални обувки
с драскотините от катерене.
По-смелите ще те попитат
на кого си, а другите знаят отговора
и го натикват в ехидното кимане
пред твоя никой,
от което им става още по-тясно.
Въобще какво си въобразяваш?
Имаш зърна с функция, чуждо гражданство,
роднини, които не могат да направят нищо за тях,
или даже нямаш роднини, но много претенции,
копия, пиърсинг и сравнително гладко чело.
Казах ти, тясно е.
Трябва да разбереш и презрението.
Не, от застоял въздух не се умира,
не и толкова бързо, колкото рошавата ти упоритост
без опора във въздуха
пред никаквата им врата
пред никаквия им прозорец
ще ги стресне, което е същото.