Tag Archives: ars poetica

Течност

сутрин ясно в тъмното особено

в дупката следобед

тази течност сеч на мисълта

отворена е за какво говоря

къде се образува и защо

и замълчи ли – смърт

замълчи и колко

дълго можеш

И все по-често по принуда си представям
тъгата като неотменна част на този танц.
Антиматерия на стъпките,
неразбрана, непонятна като Бог. Създаваща.

И все по-често по принуда си представям

поезията като тон, като оплакване

на тялото.

Вопъл, крачещ срещу тишината,

опус от пропуснато пресищане,

материя, която вероятно

разрушава.