Етикет: ars poetica

• Пазителите

  
  
  Трябва да разбереш това притеснение –
  за тях е повсеместно тясно.
  Така било е винаги, отдавна не са се раздвижвали
  и само сънуват вратата.
  Важно е мястото, казват,
  всеки да си бъде на мястото,
  хвърлят малкозначителни погледи
  към твоите кални обувки
  с драскотините от катерене.
  По-смелите ще те попитат
  на кого си, а другите знаят отговора
  и го натикват в ехидното кимане
  пред твоя никой,
  от което им става още по-тясно.
  Въобще какво си въобразяваш?
  Имаш зърна с функция, чуждо гражданство,
  роднини, които не могат да направят нищо за тях,
  или даже нямаш роднини, но много  претенции,
  копия, пиърсинг и сравнително гладко чело.
  Казах ти, тясно е.
  Трябва да разбереш и презрението.
  Не, от застоял въздух не се умира,
  не и толкова бързо, колкото рошавата  ти упоритост
  без опора във въздуха
  пред никаквата им врата
  пред никаквия им прозорец
  ще ги стресне, което е същото.

  2026.04.11

• Напоследък

  Е корен и ако си неизвестно число и е чисто навсякъде чисто в тишината между отделните вдишвания шиеш плетеш сгъваш си началата имаш палец стена поща тайни неща във кутии безкрайните облаци винаги недостижимата неутралност и ако това чувство е вписано във въглеродна окръжност ако все пак можеш да се завърнеш в пресечката лесно решение трудното е прогресия и някъде в неопределената мека среда или прочее във медиана в меденомащерковото тесто на април става ясно как се надига под коричка от хаос човекът

  2025.04.24

• Поезия

  Върнете символите на поезията.

  2023.08.20

• Тетрадка

  „Времето не е вектор“

  вие безкрайно спиралата,

  „ако избереш да го чувстваш на сектори –

  изписаните ми страници“

  2023.06.15

• Течност

  сутрин ясно в тъмното особено

  в дупката следобед

  тази течност сеч на мисълта

  отворена е за какво говоря

  къде се образува и защо

  и замълчи ли – смърт

  замълчи и колко

  дълго можеш

  2023.03.03
• И все по-често по принуда си представям
  тъгата като неотменна част на този танц.
  Антиматерия на стъпките,
  неразбрана, непонятна като Бог. Създаваща.

  И все по-често по принуда си представям

  поезията като тон, като оплакване

  на тялото.

  Вопъл, крачещ срещу тишината,

  опус от пропуснато пресищане,

  материя, която вероятно

  разрушава.

  2022.01.27