Пандора

Всеки кошмар започва с мъгла, но когато  зад клепачите е застанало лятото, намалената видимост не тежи и не се отличава по нищо от малкото останали илюзии за пълна и истинска будност.
Ноктите растат настрани, очните ябълки съхнат, в ключалката нещо пълзи, непознати обаждания, прекомерно сладко очакване, подува се кожата, горчат плодовете, облаците почервеняват, за да бъдат изядени, стъпките на дългата сянка настъпват врабче и се отваря кутията, тазът е течен и се отваря.

Discover more from Нели Станева

Subscribe now to keep reading and get access to the full archive.

Continue reading