Нели Станева

Детето скача в пухкавия сняг
по своя необмислена пъртина.
Облечено, обичано, опазено
от всички майчини лавини.

Само тревожния ѝ поглед храни
чудовищната белота. От другаде
ще дойдат калните следи, когато
стопи леда си нервният юмрук.

И снежните човеци се нуждаят
от витамини. Вечерта, по залез,
детето вика „мамо“ пред вратата,
а в ръката му замръзнал морков.