Нели Станева

Лежим във лъжичена поза.

Езичници. Розови. Тихи.

На ръба да не сме вече хора.

Неделя е. Вън е мъглата –

сметана в тревожното черно.

Не ще се събудим. Не ще.

Аз съм вилица. Още едно.

Или две.

Разкървавени парчета.