Бях там, но не бях. Бях където трябваше да бъда, но не трябваше. Радостта вероятно е симптом на безсмислието, а безсмислието създава човека. Не съм човек. Поисках ли това съзнателно? Поисках ли да искам толкова? Щастието било отвъд инстинктите. Но щастието е и да бягаш от голямо куче, да плачеш, да утешаваш, да трепериш и да съжаляваш за всичко, което не зависи от теб, и да браниш глупостта си. Да на върха на решението да извадиш езика от всякаква нормална употреба.
