Докато се грижиш за подредбата на чашите във шкафа
и изтърваната тъга се срутва във краката ти.
Докато прескачаш информация за никой или някой,
извайвайки безсилния размах в ръката си.
Докато пренасяш мебели и меки сътресения
в бледи форми на логическо разбиране,
а виртуалното ги пренарежда с убедително погалване.
Докато хвърляш часове в обслужване
на идеи без врати и без прозорци,
докато ти се струва, във креслото от спокойствие,
че противно на очакването, не говориш с бъдещето,
а с графа от хвърлен в кофа телефонен указател.